Пон - Пет 8:30 - 17:00
Уважаеми колеги лесовъди, служители в териториалните поделения и централно управление на Северноцентрално държавно предприятие гр. Габрово, Днес стартира 101-вото издание на Седмицата на гората – време, в което ние с особено внимание обръщаме поглед към едно от най-ценните богатства на нашата страна – Гората. Не са много държавите по света, в които лесовъдите имат такива основателни поводи за гордост, както у нас. След възстановяването на българската държава от османско робство страната ни е в тежко освен икономическо, също и екологично положение. През XIXв. горите, както и дивеча, са подложени на безконтролно ползване, което е довело до обезлесени огромни територии, дивечови популации около биологичния минимум, агресивни ерозионни процеси, съпроводени с регулярни бедствени прииждания на редица поройни течения и реки. Материалните щети са огромни, не са рядкост и загубите на човешки животи. За първите 11 години от началото на XXв. са регистрирани 168 наводнения с 84 човешки жертви и над 1 млрд. тогавашни лева щети. Осъзнали важността на гората, тогавашните ДЪРЖАВНИЦИ предприемат активни действия. През 1905г. от водещата в лесовъдското дело Франция е привлечен лесовъдът Феликс Вожли, който поставя началото на овладяването на пороите у нас. В ускорен порядък, през следващите години се развива теоретичния, научен и практически ресурс на лесовъдството у нас и започват да се появяват хиляди декари нови гори. Мобилизирани в това дело са държавата, горската гилдия и цялото общество. Не без отпор, довел вкл. до убийства на лесовъди, но целта е постигната – век по-късно България е покрита с прекрасни гори, които ни дават днес повод за гордост, както и отговорност за устойчиво управление на тези екосистеми. Подобно е развитието и на дивечовите популации. В началото на XXв. запасите на всички видове дивеч са нищожни. През 1930г. е създадена първата у нас развъдна станция за благороден елен – Шерба. Предприети са целенасочени, научнообосновани действия за развъждане и опазване на всички видове дивеч у нас и днес може да се похвалим с най-силната популация на Благороден елен в света, най-качествените трофеи от дива свиня в света, стабилни популации на всички останали видове едър дивеч, вкл. защитени такива (никога в последните столетия мечката не е била с толкова висока численост). Показателни са постигнатите в последните години нови национални рекорди на трофеи от сръндак, елен лопатар, дива коза, кафява мечка. Днес горската система е изправена пред нови, тежки предизвикателства. Очевидно моделът вече е изчерпан, а не е ясно какво предстои. Дали сме готови да посрещнем съвременните очаквания за иновативност, технологична обезпеченост, производителност на труда, ефективност, обществена информираност? Докато очакванията на хората са за интелигенти, природосъобразни лесовъдски системи и технологии, ние продължаваме да се борим с крадци на дърва с каруци и джугани, убийци на дивеч за удоволствие и нелегален пазар на трофеи и месо. От десетилетия не можем да убедим обществото в нашият ежедневен принос за съхранение и управление на цялостното природно богатство на България. Гасим пожари, основно в защитени територии и земеделски площи, опазваме огромни вододайни зони с най-строг режим на ползване, опазваме огромни горски територии, вкл. недържавна собственост, вкл. с различен статут на защитени територии, опазваме дивечовото богатство на България… А в очите на огромна част от обществото ние сме тези, които „осякоха горите“ и „развалиха пътищата“. Очевидно не умеем да представяме добре своите публични функции – трябва да се научим. И то бързо. Неминуемо имаме и други пропуски, които дразнят обществото – трябва да ги намалим до минимум. Но лесовъдите имат основен принос за опазване природата на страната, за осигуряване поминък в най-бедните общини у нас. А това са наистина важни неща. Уважаеми Колеги, на всички вас и вашите семейства желая здраве и просперитет. Нощта е най-тъмна преди изгрев слънце! Честита Седмица на гората!