Вълкът в България не представлява застрашен вид и тази констатация трябва да бъде включена в Плана за действие за вълка в България, заяви директорът на СЦДП инж.Иван Недков по време на Общественото обсъждане, което се проведе в Габрово.
В него взеха участие заинтересованите страни от региона – представители на Съюза на ловците и риболовците в България, ЛРС „Чардафон” – Габрово и „Сокол” – Велико Търново, РИОСВ-Плевен, Дирекция на НП „Централен Балкан”, Развъдна асоциация за местни породи овце. Планът, представен на обсъждането като „чернова”, се подготвя от работна група, включваща представители на всички отговорни институции и заинтересовани групи (включително МОСВ, РИОСВ, ИАГ, РДГ, ДГС, СЛРБ, научни институти, НПО, животновъди. Координаторът Елена Цингарска от Сдружение за дива природа „Балкани” представи накратко разработката като подчерта, че визията й е „да се увеличи разбирането и ангажираността към вълците и да се създадат предпоставки видът винаги да съществува в България с жизнена популация, като в същото време се работи за минимизиране на конфликта между вълците и хората”.

Директорът на СЦДП инж.Иван Недков изрази следната позиция на Предприятието:

Най-слабата част в Плана е Третата, представяща бъдещото управление на популацията. А най-важният пропуск е, че в разработката липсва констатацията, че „Вълкът в България не представлява застрашен вид”. В подкрепа на това становище, инж.Недков се позова на конкретни цифри от разработката: установено е, че към 2008 г. 32 хил.кв.км биотопи в България са пригодни за обитаване от вълци. Тази цифра е много динамична и тя се променя в полза на вълците с, може би, 1000 кв.км годишно. Тоест, 40 процента от територията на България е прекрасен биотоп за развитие на вълци. При относително високия дял на национални паркове, природни паркове, защитени територии, следва изводът, че България е „най-вълчата територия в Европейския съюз”, констатира инж.Недков. Ето защо внушения за необходимост от „спасяване” на вида са напълно безпочвени.

В Плана липсва още една констатация – че този прогрес в развитието на вълците в последните години се дължи и на развитието на ловното стопанство, което, заедно с обезлюдяването на планинските и полупланинските райони, е основата, на която се дължи прогресът в развитието на тези хищници.

Безспорно, вълкът трябва да бъде регулиран. Съгласни сме, по етични съображения, с предложението на работната група за въвеждане на забрана на лов на вълка в периода, когато отглежда малките си, но забраната да бъде в рамките на 2 месеца – от 1 април до 31 май. Освен това, тя да не се отнася за ловните райони, в които главният вид дивеч е благороден елен, лопатар, муфлон, и за базите за интензивно стопанисване на дивеч.

В Плана прави впечатление и колко елегантно, „между редовете”, почти навсякъде се поставя под съмнение ролята на легалния лов на вълци със законни средства – така, както е разписано в Закона за лова и опазване на дивеча като единствената възможност за регулиране числеността на вълците.

Авторите на Плана ще срещнат голям отпор от страна на животновъдите и ловците, ако не се изясни и кой ще плаща щетите през тези 2 или 3 месеца, когато се забрани отстрела, прогнозира инж.Недков. Затова трябва да има ясно разписана компенсаторна система.

Ако трябва да обобщим, ловците и ловните стопани се опасяват от много неща, произтичащи от този План за вълка – съществува лошият пример с Плана за управление на мечката, където нещата са извън контрол. Затова е необходимо да се вземат под внимание конкретните, разумни и смислени предложения, направени по време на обществените обсъждания. Смущаваща, обаче, е цялостната организация по създаването и приемането на Плана. Сега вървят обществени обсъждания, които, освен че протичат формално, са по черновата му. После планът ще бъде приет, без да е отново обсъден от заинтересованите страни. Кой ще гарантира, че направените бележки ще са включени в окончателната редакция?